ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

 

АНТОНИ ТРАЯНОВ

(25.01.1938 – 25.02.2013 г.)

 

                                                          

          Викат му свойски „Тони”. Или „Чичо Тони”. Това шеговито име е посочено като негов артистичен псевдоним дори и в енциклопедията „Българско кино” на Александър Янакиев. Никой не би се обърнал към него с официалното „господин Траянов” или преди, при социализма, с тривиалното „другарю Траянов”. И тогава, и сега това би прозвучало нелепо и комично. Антони Траянов си е „чичо Тони” и толкова. Така му казват и колегите от „мулта”, и всички от киното, и студентите му, с цялото си уважение.

 

          В началото на 90-те за кратко преподава в НАТФИЗ, а после почти 15 години и в НБУ, от самото начало на създаването на програма „Анимационно кино”. Всички студенти го обичат - той им дава хляба, разкрива им тънкостите на занаята, които ги няма в книгите, учи ги на азбуката в анимацията. Това топло и интимно „Чичо Тони” говори за мигновено скъсяване на дистанцията, за близост, приятелство, равнопоставеност.

 

          Чичо Тони винаги ми е приличал малко на Чарли, героят на Чаплин – „малкия човек” във вечна схватка с по-силните за отстояване на достойнството си. Той така и ходеше - някак ситни на верев, като ритмично се поклаща, прегърбен в следствие от дългогодишното привеждане над просветката. Вперил очи в земята, сякаш оглежда безбройните анимационни фази, които е направил за да доизкусури нещо... Липсва му само бастунчето, което елегантно да върти в ръка. Но него може да заменим във въображението си с молив. Чичо Тони, раздвижил и нарисувал толкова човечета и животинки през живота си, сам прилича на великолепен типаж от анимационен филм.

      

          След като е учил 2 години графика в Художествената академия в Белград през 50-те, той се връща в родната София и от 1958 до 1966 работи като аниматор и режисьор в Отдела за мултипликационни филми в Студия за игрални филми и после с прекъсвания, от 1973 до 1990, в САФ „София”. Неговата кариера се развива в унисон с разцвета на Българската анимационна школа. И той, немалко, макар и в сянката на големите, е допринесъл за славата й. От началото на 60-те чичо Тони активно работи като аниматор с пионерите и най-изявените режисьори на българската анимация: Радка Бъчварова, Стоян Дуков, Тодор Динов, Пенчо Богданов, Иван Веселинов. Но най-вече с Доньо Донев. Неизброимите международни и национални награди на техните филми са и негови награди. Представете си какво биха били филмите на тези всепризнати майстори без пластичната и артистична анимация на Чичо Тони?

      

          Възможно ли е да си представим какво би бил шедьовър като „Умно село” (1972) без неукротимия ритъм и неудържимото щуране на пъстрата, впечатляваща масовка от селяни, змии, лисици, ловци... Какъв вроден усет за движение, тайминг, експресия на жеста и чувство за хумор трябва да притежаваш, за да станат едновременно смешни, весели и поучителни безумията на „умното” нашенско село! Или при раздвижването на типажите на друг шедьовър – „Де факто” (1973), побрал в гегова история целия гигантски соцабсурд. В тези два филма Чичо Тони е, забележете, единственият аниматор! Той всеотдайно е работил (заедно с други аниматори) и за „Тримата глупаци” (1970). Става дори режисьор на една от сериите - „Тримата глупаци и автомобилът” (1973). Съвместно с Доньо Донев правят в тандем „Пардон” (1984). С него въобще работят в неделима творческа симбиоза – никой не може без таланта и уменията на другия. Той е главен аниматор и на пълнометражния „Нарекохме ги Монтеки и Капулети“ (1985).  

      

          През 1975 Чичо Тони е поканен в телевизията и прави едни от заставките или „шапки” на предаването „Лека нощ, деца”, любими на всички български деца. През тези години той самият е и режисьор, но винаги художник и аниматор, на повече от десет филма сред които и епизоди от серията „Тримата глупаци”.

     

          Качествата му на топаниматор са забелязани и в чужбина и той работи за копродукции още преди промените, а след 1989 продължават да го търсят настойчиво от редица чужди сериали, където е аниматор и главен аниматор.      

      

          Ще запомним колоритния Чичо Тони най-вече като водещ аниматор, извървял дълъг и плодотворен път, но и като много добър учител, който учи младите да „одушевяват”, да „вдъхват душа” на безброй картинки в българската анимация. Душа на движението, а значи и на живота!

 

 

                                                                                                                                                  Боряна Матеева