ДепартаментКино, реклама и шоубизнес
Доц. Юлия Кънчева
Доц. Юлия Кънчева
Доц. ЮЛИЯ КЪНЧЕВА
(01.07.1956 - 11.06.2019 г.)
Юлия Кънчева е сред ярките запомнящи се имена в съвременното документално кино. Тя е режисьор и сценарист на 18 документални филма, сред които емблематичните за духа на времето и поколението й „Галоп, галоп...” (1983), „Без упойка” (1987), „Животът е пред нас” (1988), „Виенско колело” (1991), „Made in Bulgaria” (1992), „Черният път на Христовите невести” (2001), „For sale” (2008), „В огледалото” (2016) и др. Всички тези филми са белязани от непримиримостта й към фалша и към постоянните мимикрии, към подмените в социума, политиката и в личния живот.
Проницателният остър поглед, женската чувствителност и психологизмът неизменно присъстват и определят поетиката на тези филми. В творческата й биография има редица номинации и престижни награди, сред които Главна награда за документален филм „СРЕБЪРЕН ДРАКОН” на Международния фестивал в гр.Краков – Полша, 1989 г. за филма „Животът е пред нас”; Наградата на публиката и наградата на „Сейко” на Световния фестивал в Токио – 1989 г. за филма „Без упойка”, както и наградата на PRIX EVROPA – гр. Страсбург, 1989 г. за същия филм; Награда за режисура „Златна пролет” за дебютния й филм „Галоп, галоп…” – 1983 г., както и още две национални награди за режисура и дебют отново за филма „Галоп, галоп…” през 1984 г.; номинации PRIX EVROPA за документалните филми „FOR SALE” и „В огледалото” – гр. Берлин, 2009 и 2017 г.; Специалната награда на журито на МФФ „Златен Витяз” – гр. Москва, 2007 г. за филма „Черният път на Христовите невести”; Година преди да почине, в края на 2017, тя получи наградата за режисура в документалното кино за последния си филм „В огледалото” на фестивала „Златен ритон” в Пловдив. През септември 2017 г. филмът „В огледалото” спечели и Голямата награда на FerFilm Fest за най-добър пълнометражен документален филм. Освен тези награди има десетки номинации и участия в кино и ТВ фестивали в Лос Анджелис, Париж, Токио, Нион, Ню Йорк, Берлин, Нойбранденбург, Аугсбург, Женева, Братислава, Загреб, Тбилиси, Призрен, Прага, Пловдив, Варна и др.
Освен на документални филми Юлия Кънчева е режисьор и сценарист на телевизионния игрален филм в две части „Без семейна прилика” (2004), на две телевизионни постановки, на една игрално-документална новела, както и на няколко телевизионни предавания за БНТ. Автор е също и на едноактна пиеса и на два сценария за игрални филми. Запомнящи са и участията й като актриса в няколко игрални филма, най-вече ролята й в „Юдино желязо”. Има множество публикации в специализирания печат и пресата.
Творчеството на Юлия Кънчева е представяно като специално събитие в Музея на жените в изкуството във Вашингтон, Д.С. – 2002 г. и в Културния център на България в гр. Берлин през 2009 г. и 2011г.
В житейския и творческия път на Юлия Кънчева преподавателската работа в Нов български университет заема основно място. Тя е сред основателите на департамент „Кино, реклама и шоубизнес”. Доцент е от 2000 година. Преподавала е филмов монтаж и режисура на над 20 випуска студенти. Вдъхновена, красива и артистична, безкомпромисно пряма, с широкия си поглед и взискателността си, тя винаги е била обичан и търсен преподавател, ръководител на десетки дипломни работи, член на различни комисии.
Ето част от темите, по които е работила и за които е писала през годините: Неигралното кино – изразни средства и прийоми на взаимодействие в граничните форми между документалното и игралното кино, История и принципи на филмовия и дигиталния монтаж, Авторско документално кино, Документална идентификация на актьора при изграждане на фикшън героя и др. Докторатът, върху който беше започнала работа, бе посветен на авторското присъствие и изповедалността в документалното кино. Но болестта не й позволи да го завърши.
Всички в департамент „Кино, реклама и шоубизнес” помнят силното човешко присъствие на Юлия Кънчева, нейната стремителност и категоричност в решаващи моменти, резките й крайни реакции, зад които винаги е стояло чувството за отговорност и най-вече любовта към студентите и към преподавателската работа, за която се чувстваше призвана. Тя си остава сред нас, вградена в най-доброто, което департаментът ни е успял да създаде.
Невелина Попова