facebook

ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

Проф. Иван Георгиев - Гец

Проф. Иван Георгиев - Гец

За проф. Иван Георгиев – Гец

 

         На 6-ти май, 2015 г. проф. Иван Георгиев навърши 57 години. Внезапната му смърт през м. август 2015 година бе за всички нас огромна, непоправима загуба. Едва ли има друг колега, толкова обичан от всички в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“.

 

        Проф. Иван Георгиев имаше все по-рядката човешка дарба да разбира всеки човек и да съумее да му помогне в нужния момент по най-деликатен начин. Неизмеримо е неговото присъствие в днешната българска култура – като режисьор, сценарист, продуцент, преподавател. Многостранните му дарби, широката му ерудиция и огромната му човешка енергия го правеха естествен притегателен център за студентите и колегите му. Иван Георгиев – Гец е работил в СИФ „Бояна“ като асистент-режисьор и режисьор. Реализирал е филми, телевизионни предавания и реклами в СИФ „Бояна“, „Интерфилм“, БНТ, СТФ „Екран“, както и с редица независими продуценти.

 

         Основател и съдружник в продуцентска къща СИНЕМАК ООД. Сред десетките заглавия на негови филми не можем да не споменем игралния филм – приказка „Магьосници“, научно-фантастичния „Леден сън“, прекрасните документални филми „Няколко дни с акад. Лихачов“, „Кратка история на социалистическия реализъм“, 12-те филма от поредицата „България ХХ век“,  сериалът – копродукция с Германия „Магна-Аура“ – изгубеният град“, а сред  множеството телевизионни предавания – „Латерна магика“, „Палавници“, „Сто години кино“, „Особености на националния  туризъм“, „Техно“,  филми- портрети, филми-концерти и др.

 

         За много от тях той е носител на множество награди, сред които Златен медал от РЕКЛАМА ЕКСПО'92; няколко първи награди ЗЛАТНА АЛБЕНА; Първа награда ОСМАТА МУЗА за филма ФСБ 2000 – 2001 г.; Първа награда ОСМАТА МУЗА за „Латерна Магика“ – 2003; Плакет и диплом за принос в разпространението на хуманните идеи на академик Д. С. Лихачов – за документалния филм „Няколко дни с академик Лихачов“ и др.

 

        От 1993 до 2015 година проф. Иван Георгиев е преподавател по кино и телевизионна режисура в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ на Нов български университет. Директор на програма  „Кино и телевизия“ е от 1996 до 2000 година. Доцент по филмова и телевизионна режисура от 2000 година. Професор по филмова и телевизионна режисура от 2008 година. Ръководител е на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ от  2001 до 2008 г. Член на Академичния съвет на НБУ  (2002-2008) г. Член на СБФД от 1996 г. Член-учредител на асоциация „Академика 21“ от 2004 година и член на УС от 2007. Член на националната художествена комисия на ИА НФЦ 2006-2007. Член на специализирания научен съвет по театрално изкуство и театрознание, киноизкуство и кинознание към ВАК 2004-2010 година. Член на УС на ФИЛМАУТОР 2005-2011 година. Председател на „Сдружение на филмовите и тв режисьори“ от 2007 година. Член и съпредседател на Националния съвет за кино от 2012 година до последния му час.

 

        През годините всеки от нас е имал своите лични часове с него и едва ли ще е преувеличено да кажем, че всеки го усещаше по своему близък. Наричахме го „Ванката“. Той беше човекът сред нас, който винаги създаваше баланс и умееше да успокои духовете в критични ситуации, с неизменното си чувство за хумор.

 

        Син на легендарния български актьор Георги Георгиев – Гец, той носеше ореола на бащиното си присъствие скромно, с неизменното си тихо достойнство. Не се щадеше, товареше се безрезервно с какво ли не, умееше да носи отговорност. Обичаше хората, обичаше киното, обичаше университета. Беше светъл човек. Съчетаваше великолепно артистичността с яснотата,  дълбочината и мащаба на мисълта с конкретната активност. На него просто винаги можеше да се разчита.

 

        Иван Георгиев сподели съдбата на истински талантливите, изгарящите,  раздаващите се докрай, хора.

 

        Времето, усилията и обичта, които той отдаде на Нов български университет през този четвърт век, са завинаги вградени в това пространство.

 

       Вероятно и сега, ако затворим очи, може би ще чуем заразителния му смях и ще го видим да излиза от някоя аудитория и да бърза към аулата с широката си крачка – винаги насреща, с неизменната си добра усмивка. Бърза за прожекцията на своя филм…

                                                                   

                                                                                                                                               Невелина Попова

 

 

Иван Георгиев - Гец

професор, НБУ

    (6 май, 1958 г. - 4 август, 2015 г.)

 

Иван Георгиев - Гец имаше много лица - режисьор, професор, продуцент, ръководител.  Първата му изява на екран - роля в студентска задача, пародия на "Хамлет". Много слаб, в черно трико, за да ни препраща към изпълнението на Висоцки, той беше... Хамлет. При фразата "да бъдеш или не" Ванката се появяваше и изчезваше като във филмче на Мелиес от зората на киното. Както винаги сме се забавлявали: колко са тези, които могат да се похвалят, че са започнали кариерата си направо с Хамлет?

 

 Другата актьорска шега беше да изиграе вуйчо Ваньо. Е, не в пиесата на Чехов, а епизодична роля във филма "1952. Иван и Александра" (1989) на Иван Ничев. Мустакат и с каскет, за да ни препрати към началото на 50-те (и култа към личността). Хоп, и "Златна роза" - не, разбира се, за него, а на филма, но пак си е голямо постижение.

 

 Но режисурата беше неговата сбъдната мечта. Дипломира се през 1987 г. с игралния пълнометражен филм „Един ден аванс“, направен в Студията за телевизионни филми, следват детските "Замъкът на вещицата" (1991); сериалът "Капитански истории" БНТ, 1992 год.; "Здравей, България", БНТ, 1995.

 

Само че, филмовата режисура беше луксозно и инцидентно практикувано занимание през 90-те. С идването на новите условия, когато вече нямаше държавен Киноцентър, нямаше режисьори на щат и направо нямаше филмова индустрия, в края на 1996 г. Иван Георгиев заедно с оператора Ивайло Пенчев и компютърния инженер Стоян Стоянов създадоха продуцентска къща “Синемак” ООД - за производство на игрални и документални филми, телевизионни предавания, тв реклами, учебни, рекламни и презентационни филми.

 

Така започна другата кариера на Иван Георгиев, тази на успешен продуцент. Тя включва детските филми “Резерват за розови пеликани” (2003), “Легенда за белия глиган” (2004), “Магна Аура: Изгубеният град” 13 серии, Германия-България (2007, спечелил Златна ракла в Пловдив) и др.; над 10 документални филма. За БНТ правят предаванията “Техно” - за електронна музика, “Латерна магика” - за кино, “Палавници” - за деца, което е откупено във Виетнам, "Особености на националния туризъм", "Мисия моят дом". Снимат рокконцертите "30 години Щурците" БНТ, 1998; "Лед Цепелин" БНТ, 1998; "Уайтснейк" БНТ, 1997; "Юрай Хийп" БНТ, 1998; "Назарет" БНТ, 1998; "ФСБ – с Мобиком на път" 2000 и много други.

 

През 1998 г. Иван Георгиев режисира заедно със Сотир Гелев “Магьосници”. Филмът има версия за голям екран, а после е преработен в четири серии за телевизия, като уверено използва новите по това време дигитални технологии. В края на 2005 г. на екран излиза още един игрален филм на Иван Георгиев - “Леден сън”, БНТ, също хибриден жанр. В него има комедийни ситуации, любов, криминална интрига и загадки, зад които с усмивка се анализират драматичните промени в България.

 

 От 1993 година Иван Георгиев се хвърля и в друго поприще, на което неизменно беше посветен докрай - това на преподавател в НБУ, департамент "Кино, реклама и шоубизнес". Беше директор на програма (1996-2001) и ръководител на Кинодепартамента (2001- 2007), стана доцент по филмова и телевизионна режисура (2000), а после и професор (2008). Почти четвърт век той самоотвержено занимаваше младите студенти с усвояване на практиките в режисурата от всякакъв тип: на кратки, пълнометражни, игрални, телевизионни и рекламни формати. Днес това са активните професионалисти, все бивши негови и на НБУ възпитаници: Стефан Командарев, Магърдич Халваджиян, Светослав Драганов, Ники Илиев, Павел Веснаков, Станислав Дончев.

 

Обществената му всеотдайност също беше впечатляваща. Член на СБФД от 1996 г. Член-учредител на асоциация “Академика 21” от 2004 година и член на УС от 2007. Член на националната художествена комисия на ИА НФЦ 2006-2007.Член на специализирания научен съвет по театрално и филмово изкуство към ВАК от 2004 година. Член на УС на ФИЛМАУТОР от 2005 година. При отчетно-изборното събрание на СБФД през 2013 беше на крачка да бъде избран за председател на съюза. Последно беше член на Националния съвет за кино към Националния филмов център , 2014-2015.

 

Иван Георгиев успя да се посвети и на документалното кино. Започва ударно с "Няколко дни с академик Лихачов", 1987, който ни оставя много човешки портрет на един изключителен учен. Иван Георгиев разтваряше в режисурата най-доброто от характера си: култура без надменна интелектуалност, когато в кадър се задават въпроси, в които изпъква събеседникът, а не водещият, но разговорът се води на подобаващо ниво. 25 години по-късно същите качества на интервюиране виждаме в документалните филми "Берлинале" 2003, "Златна ракла", 2003, "Звездите на Берлинале", 2004.

 

Иван Георгиев особено израстна като многостранна личност, когато се зарови в архивите на Българската национална филмотека и заедно с Пламен Масларов започнаха поредицата за БНТ "Българският ХХ век" (2006), на която е съсценарист и режисьор. Все още във Vbox се намират някои от 12-те серии, например "Забавленията на 30-те" или "Преврат, наречен Народен сговор". В поредицата историческата култура се съчетава с дълбокото уважение към "старите ленти", поднесени с чувство за хумор и артистизъм. Иван Георгиев преоткриваше собствената си зрялост в боравенето с филмови архиви, към които може да се погледне леко, но не лековато - той се целеше в незапознатия и незаинтересуван от историята зрител, който трябва да бъде "зарибен" с усмивка и атрактивност, но междувременно и да научи това-онова.

 

След документалния "Кратка история на социалистическия реализъм”, 2012, Иван Георгиев усети силата си и категорично тръгна в тази посока, като направи документален портрет на бележития актьор "Кръстьо Сарафов пред театралната маска и зад нея" (2012), а последният му проект, отново с архивен материал и отново за изкуството, беше "Усмивките на българските кинокомедии" (2015), за българската комедия.

 

Нека го запомним точно така - с усмивка и стари ленти.

 

 

                                                                                                                                             Петя Александрова