ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 23 април, 2024 г., се разделихме с проф. Мариана Евстатиева – Биолчева, почетен професор на НБУ.

За всеки, който има отношение към създаването и утвърждаването на кинообразованието в Нов български университет, нейното присъствие е основополагащо и неотменимо. Близо 20 години от живота си проф. Биолчева отдаде на създаването и развитието на департамента и програмата по кино и телевизионна режисура. Мариана Евстатиева – Биолчева се посвети на преподавателската работа със силата и убедеността на реализиралата се творческа личност - като режисьор на десетки игрални и документални филми, сред които любимите на не едно поколение детски филми – „Търси се съпруг за мама”, „Горе на черешата”, „Мигове в кибритена кутийка”, „Тигърчето”... Не е възможно тук да изредим многото заглавия в нейната биография.

Всичките й филми са белязани от топлина, от разбирането й на човешката душа, от обичта й към малките и порасналите герои, които оживяват и до днес с непреходното си очарование на екрана. Работата й в игралното и в документалното кино е белязана от неизменно нравствено безпокойство. Това не е случайно - Мариана е възпитаник на полската филмова школа, съмишленик и приятел  на личности като Анджей Вайда и Кшищов Зануси, който по нейно предложение стана почетен професор на НБУ.

Всички помним душевната щедрост, ведрината и мъдрото спокойствие, които Мариана носеше с присъствието си. Не случайно тя беше любим преподавател, основен учител на поколения млади режисьори. Нейна е заслугата за създаването на магистърската програма по кинорежисура в департамента. Мариана умееше да разбира и да подкрепя младите, да им дава кураж и да разтваря хоризонти. Всички ние, които сме работили с нея, както и студентите, зад които е заставала безрезервно и с цялото си сърце, винаги ще се връщаме към добрата й разбираща усмивка, с която тя  приемаше превратностите на живота... И имаше куража да продължава напред.

Заедно с тъгата и болката от раздялата, днес ние разбираме, че сме били щастливи да сме в едно пространство с нея. И можем само да й благодарим - за всичко, което ни е дала...

Поклон пред светлата й памет!