ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

 

СЛАВ  БАКАЛОВ

(06.07.1945 – 17.10.2019 г.)

 

         Слав Бакалов не беше щатен преподавател в НБУ. Той води курсовете си по анимационен типаж и сториборд само няколко години, но неговото ярко присъствие беше важно и за студентите, и за колегите, и за цялостното развитие на програма "Анимационно кино". Беше шанс и чест за  НБУ. Тези, които са имали възможност да се докоснат до мащабната му личност, са го запомнили завинаги... Беше част от „предизвикателството на младите”, от „бунтарите“, от онази нова вълна и обновление, в които се включват Анри Кулев, Николай Тодоров и Румен Петков.

 

       След Художествената гимназия в София завършва анимация във ВГИК, Москва, после постъпва в САФ „София”. Режисьор е на над 60 филма, а в много други участва като художник или сценарист. И се налага като най-плодовитият сценарист на анимационни филми.

 

       Още в началото, подобно на други майстори, той се изявява и в детското, и в киното за възрастни. Филмите му за възрастни се основават на абсурда и често са обагрени с черен хумор. В „Модел №“ (1975) вече ясно се заявява това негово пристрастие. Да напомним, че в този период нормативната естетика на соцреализма постулира оптимизъм и вяра в светлото бъдеще. В детските му филми от този период като „Пиратско злато“ (1978), „Най-гуменото пате“ (1979), „Картоф на небосвода“ (1980) също отсъства умилителния тон. Критиката посочва, че с липсата на назидателност те „правят поврат в посоките на детското кино.“

 

       „Пасторал” (1980) е първият филм, в който Слав Бакалов цялостно заявява оригиналност в мисленето и пластичната изразност. Това се изразява в „търсенето на парадокса и абсурда”, както пише Красимира Герчева. Рисунката в стил „примитив” е неговото мощно иронично оръжие. Стилизираните и деформирани персонажи подсъзнателно се свързват с едно примитивно съзнание, в което се коренят причините за невежеството и недоразвитостта на селото. Може без преувеличение да кажем, че „Пасторал” е един от най-завършените, смислово обемни и критични филми на българската анимация. В него откриваме преобръщане на клишета за народопсихологията, гавра с комунистическите символи, безпощадна сатира. Интересно е плоскостното решение и фронталното, лишено от перспектива полагане на персонажите – концептуално решение, буквално пренасящо идеята за безперспективност. Въобще филмите на С. Бакалов като че ли са най-радикални в демитологизацията на фолклорните ценности. Вместо възхвала на добродетели, виждаме глупост, безхаберие, мързел. На финала не е пощадена и официалната интерпретация в лицето на т.н. художествена самодейност. Мъже със сърпове и други с мотички (прилични на чукове) друсват на селската сцена юнашко хоро. Кръстосването на сърп и чук става в съзнанието на зрителя, но метафората е кристално ясна. Филмът очарова с отстранено-ироничното си, непочтително, но трезво отношение към народностното и с идеологическата си безкомпромисност.          

 

       „Женитба” (1984), който прави като сърежисьор с Румен Петков, носи големия успех на своите автори. Тук пак има заиграване с фолклорни теми и ценности, но в полето на еротиката. Една селска сватба е обрисувана с най-модерна за времето си иконография, със смесването на реални и въображаеми епизоди, контрапункт на които е красотата на българските шевици. Изумителен е ритъмът и взаимодействието изображение-музика. Ако в „Пасторал” бяха атакувани трудовите навици на общността, тук авторите навлизат в интимната сфера, като демитологизират друго клише от добродетелите на българина – свенливостта спрямо секса. Целият филм е закачлива и пародийна еротична приказка с многозначителни метаморфози, хитроумно заиграване с фройдистки символи, оригинално преплетени с фолклорното. „Женитба“ има „Златна палма”, но е тотално премълчан, защото е бил немислимо дързък за нашенския идеологически аршин.

 

       Слав Бакалов продължава изследването на фалшивия морал и в друг знаков филм „Мъгла” (1985). Действието отново се развива на село, където под булото на жълто-розова мъгла се извършват масово дребни битови престъпления, убийства, прелюбодеяния и т.н. Мъглата е изведена като мащабна метафора. Създаден в годината на Перестройката „Мъгла“ прозорливо е уловил социалния климат, но и въпиющата нужда от прозрачност. Сюжетът изобличава негативни черти, както от народопсихологията, така и от обществено-политическия живот.

 

      Интересът на Слав Бакалов към фолклорните мотиви и митове намира израз и в работата му по сериала „Малкият змей” (13 епизода в периода 1985-1992). В тази детска поредица главният герой е змей, който иска да бъде страшен и лош, но всъщност прави само добрини.  

 

       Освен неимоверната си работоспособност като режисьор, Слав Бакалов се отличава и с изключителна креативност като сценарист. Той е автор на едни от най-успешните филми от 80-те. Да споменем само „Саможертва” (1981), „Куку” (1983) и „Либидо” (1988) на Велислав Казаков, „Бунар” (1985) и „Смачкан свят” (1986) режисирани от Бойко Кънев. „Смачкан свят” донася друго голямо отличие за българската анимация – Голямата награда от Анеси, 1987.

 

       След 1990 Слав Бакалов се оттегля от анимацията и работи най-вече като художник. Прави над 40 изложби. Пише и издава книги в типичния си безпощаден гротесков стил. Но не скъсва с анимацията - през 2007 опитва компютърна техника в „Зиро“ – детективска история заредена с ирония.

 

       Междувременно продължава да съчинява истории и да захранва режисьорите. По негов сценарий Велислав Казаков направи сюрреалистичния „Докосване” (2018). Андрей Цветков, заснел „Дребосъкът“ (2003), „Акватория“ (2004), „Метаморфози“ (2015) по негови сценарии, направи по негова идея „Дърво от желязо“ (2019) и получи „Златен ритон“, малко след смъртта на автора. Така мощното присъствие на Слав Бакалов изгради здрав мост между миналото и настоящето на българската анимация, а той продължава да живее като рицар на абсурда и гротеската.

 

                                                                                                                                                      Боряна Матеева