facebook

ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

Стоян Дуков

Стоян Дуков

 

          

СТОЯН ДУКОВ

 (25.09.1931 - 08.10.2018 г.)

 

          Стоян Дуков - художникът, режисьорът и сценаристът, Тачо, както приятелски го наричаха всички, е един от създателите на българската анимационна школа. Неизмеримо е неговото присъствие в съвременната българска култура. Той е режисьор на около 50 анимационни филма, сценарист на 10 от тях, автор на множество карикатури, плакати, илюстрации, шаржове.

 

         Ученик на Александър Поплилов и Илия Бешков, той влиза в света на анимацията като художник и съавтор на Тодор Динов във филмите „Гръмоотводът“, „Ревност“ и „Ябълката“. Анимационните филми на Стоян Дуков отдавна са се превърнали в класика; в стила му откриваме характерните тенденции, не само за нашата, но и за световната анимация. Сред тях емблематични са „Къщи-крепости“ 1967, „Га“ 1979, „Мимоходом (Ан пасан)“ 1976, „Февруари“ 1978 и цялата поредица от неговия „Анимационен календар”, „Това е животът (Се ля ви)“ 1973, „Музикална история“, „Случаят Дон Кихот“ и др.

 

         Участвал е, има номинации и е бил награждаван на десетки анимационни фестивали по света, сред които са Оберхаузен, Кан, Загреб, Варна, Белград и др.

 

         Още с „Къщи-крепости” Стоян Дуков заявява отчуждението като основна своя тема. В изградения от него метафоричен условен свят, героите са се сраснали със своите домове или с едно куфарче, неспособни на човешки контакт и съчувствие към ближния, все подминават същественото в живота. В цялата си календарна поредица той осмива българския манталитет, преобърнатите мъжко-женски отношения, спрялото сякаш време.

 

         Дуков е признат майстор на стилизираните карикатурни образи. Впечатляваща е декоративната чистота на рисунката му. Философската ирония и черната шега, характерни за авторската анимация от 60-те и 70-те години не само у нас, но и по света, са белязали всичките му филми.

 

        Винаги остроумен, иронично усмихнат и едновременно с това доброжелателен, пълен с енергия и идеи, Стоян Дуков наистина беше сред стожерите на анимационното ни изкуство. Работил е в студията за анимационни филми от нейното създаване до закриването ѝ през 90-те и дълги години е бил художествен ръководител на единия творчески колектив.

 

        Стоян Дуков е рисувал множество карикатуриилюстрации и плакати, но първата си самостоятелна изложба прави едва по повод 70-годишния си юбилей през септември 2010 г.

 

        Успяхме да видим събрани много негови работи на съвместна изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, в която се представиха заедно карикатурите и на Велин АндреевГенчо СимеоновИван Веселинов и Милко Диков.

 

        Огромна е и педагогическата му работа. Имахме щастието да бъде част от екипа на програма „Анимационно кино“. Преди да дойде в Нов български университет беше преподавал в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където става доцент. При нас дойде през 1998 година, водеше курсове по карикатура и анимация. Преподаваше паралелно и в Арт колеж. Вдъхновяващ, сърцат и щедро раздаващ се човек, Тачо навсякъде и винаги е бил сред най-обичаните любими преподаватели. За съжаление, след тежко падане, последвано от първия му инсулт, той бе принуден да прекъсне работата си в университета през 2011 година, като се надяваше някой ден да влезе отново в аудиторията. Това не се случи и носталгията по активното общуване с младите не го напусна до последните му дни.

 

         Стоян Дуков остава трайно вграден в програма „Анимационно кино“. Студентите от випуските, които са имали щастието да работят с него, завинаги ще съхранят в душите си и в работата си неговия ведър дух. Но и за тези, които не го познават лично, Тачо също може да бъде любим учител – с неостаряващите си филми и незабравимите анимационни образи.

 

         На нас, неговите колеги, той просто ни липсва – с живото си присъствие, неизменната усмивка и щедростта на големия си талант.

                  

                                                                                                                                               Невелина Попова