ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

В памет на кинооператора Виктор Чичов (03.03.1934-17.12.2018)

 

Удивително малко оператори са оставили трайно имената си в класическата история на киното, която е изпъстрена с имена на режисьори и актьори, но е скъперница в похвалите за хората, осъществили живата връзка между тях. Негативно следствие от това е едно почти всеобщо неведение относно онова, което наистина става по време на създаването на един филм.

 

Защо това е така? Та нали всъщност първия режисьор е бил човекът зад камерата! Възможно е да си представим изображение без естетика, но е невъзможно да си представим киноестетика без киноизображение! Защото не са ли въздействащите визуални образи, в края на краищата, самата природа на киното?!

 

Познавачите на киното знаят неоценимият принос на Били Бицър и Хендрик Сартов в пионерското творчество на Дейвид Грифит, експресионистичната сила на Карл Фройнд във филмите на Мурнау, таланта на Едуард Тисе в творчеството на Айзенщайн. Много скептици смятат, че Новата вълна щеше да спре още в началото си, ако не беше изключителната находчивост на операторите Раул Кутар и Анри Дека. Но общо взето, всички тези оператори все пак остават по-скоро изключения, които потвърждават правилото за пренебрегването на операторите дори в по-научно издържаните истории на киното, та какво остава в анализите на оперативната критика!

 

Изглежда от тогава насам филмовата критика не отчита плюсовете и минусите на визуалния компонент в задачата му да се съвмести колкото е възможно по-гладко със сценария и режисурата. Така в тайна остават имената на талантливи оператори, успели да създадат впечатлението за визуален стил във филмите на средни режисьори.

 

От времето на братя Люмиер до днес прави впечатление водещата динамика, с която се развиват технологиите на изображението, в сравнение с динамиката в развитието на филмовия монтаж и режисурата. Този, който по силата на естеството на професията си е лабораторно-експериментално най-вътре в получаването и ползването на тези технологични възможности на изображението, е операторът. От неговата професионална подготовка, от неговите личностни и творчески възможности зависи в огромна степен дали посланието на филма ще достигне до съзнанието на зрителя. Може да се каже, че операторското майсторство е по-напреднало от киното, което то обслужва на пръв поглед. Или казано другояче – картината като че ли винаги е обещавала повече, отколкото сценариите (с много малко изключения) са могли да предложат. Днес съществува едно напрежение между свежите визуални образи и баналните и остарели сюжети. Но това не е вина на операторското майсторство или на операторите. То е повече слабост на замисъла, отколкото на изобразяването. И не опасен, а симптоматичен е фактът, че редица философи, социолози, естети свързват бъдещото човешко развитие (не само изкуството) с тържеството на визуалния образ и култура.

 

Днес кой може убедено да каже, че съвременният начин на режисьорско мислене е по-въздействащ от съвременното ниво на визуално внушение?

 

Изобразяването е изключителен по своята същност феномен – коренно вплетен в материалната стихия, далеч от логическата прецизност и поетичност на словото, но и освободено от словесната му ограниченост. В създаването на изображението участват и най-подсъзнателните слоеве на човешката личност, а структурирането на образа е резултат от най-висша психическа дейност. Така например изборът на гледна точка и ракурс зависят от мирогледно-оценъчната позиция на оператора. „Почеркът“ на всеки добър оператор се познава, отличава се от другите. Композицията на кадъра зависи не само от естетическия му вкус, но и от творческо-аналитичното отношение на оператора към събитията в него. Камерата му като че ли е заредена с определено отношение към снимането. Не случайно Бела Балаш пише: „Филмът не възпроизвежда изображение, а го произвежда“.

 

От само себе си се разбира, че добрата режисьорска идея при посредствен или среден оператор може изобщо да не направи впечатление, или още по-лошо – да се изтълкува по съвсем друг начин. Пак от силата на визуалното внушение може да съществува и обратното – гледал си филм, от който не остава и следа от смислово послание, но визуалната ти памет помни цели епизоди.

 

Можем ли да признаем, че във века на визуалните изкуства операторът вече е равностоен на режисьора творец, а не послушен негов интерпретатор? Ще разберем ли защо наши отлични оператори преминаха в режисьорското поприще (Въло Радев, Тодор Стоянов, Ивайло Тренчев, Борислав Пунчев, Радослав Спасов) ? Може би оценката на такава класа оператори не трябва да се ограничава само върху тясно професионалните им задължения като автори на изображението, а да се оценяват и като съавтори на филма? Далеч съм от мисълта да конфронтирам режисьора и оператора, без чието единство не би се реализирал добър филм. Повод да мисля, че това в бъдеще може би ще се случи е заради неотменимата зависимост на режисьора от развиващите се технологии, които са във владение на оператора-творец-съавтор, а не на послушния ползвател на общодостъпната дигиталната технология.

 

От доста години нашите филми пластически се уеднаквяват от прибързаното творческо решение на операторите, доверяващи се на дигиталните технологии повече, отколкото е творчески здравословно. Малцина са тези, които запазват и успяват да осъществят професионалните и вкусовите си предпочитания. Тук вече не става въпрос само каква е оценката на кинокритиците за готовия филм , с дежурното изречение за „добра операторска работа“, а за необходимостта от нов критерий изобщо, когато се пише или говори за творческия принос на определен тип творци, чието майсторство в операторското изкуство вдъхновява и е за пример в епохата на дигиталните технологии.

 

***

 

Такъв майстор на кино изображението в българското кино е оператора Виктор Чичов, преподавал през 1995, 1996, 1997 г. в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Студентите от тези випуски завинаги ще носят в себе си неговите мисли и думи за професията, за истински важните житейски и професионални неща в живота на кинаджията!

 

Виктор Чичов е роден на 3 март 1934 г. в София. Дипломиран машинен инженер (1959), той започва работа в Студия за игрални филми „Бояна“ като началник на конструкторския отдел, а от 1961 г. – се преквалифицира като асистент оператор във филмите: „Нощта срещу 13-ти“ (1961) „Слънцето и сянката“ (1961), „Легенда за Паисий“ (1963), „Веригата“(1963), „Горещо пладне“ (1964), „Привързаният балон“ (1965), „Отклонение“(1966). Вдъхновяват го и му влияят в оформянето му като творец операторите: Васил Холиолчев, Димо Коларов, Емил Вагенщайн, Тодор Стоянов, Зигмунд Вилмуш, Виторио Стораро, Ласло Ковач, Нестор Алмендрос.

 

Своеобразни, но винаги философско-естетически обосновани гледни точки, раздвиженост на камерата в кадър, особено предпочитана е обобщителната сила на изображението, заснето от кран или хеликоптер, композицията винаги е изградена с безупречен вкус, прецизно и артистично манипулиране както с черно-бяла, така и с цветна лента, подчертан пиетет към абстрактно-метафорично мислене….Изброявайки тези характеристики на работата му като оператор осъзнавам, че хващам само контурите, а същността на творческия му принос към българското кино се изплъзва. Едва ли от анализа на операторското му майсторство ще разберем причината за винаги отличното присъствие на този оператор във филмите, които снима.

 

Тук критерият за професионализъм ще бъде недостатъчен за долавяне на художествената стойност на работата му, защото той намира своя изказ не в рамките на професионализма, а извън тях – там, където могат да летят само силните с таланта си. И независимо от жанра и вида кино, в които той работи, полетът е белег за неговото присъствие.

 

Точно полетът му позволи да изгради един нов, непознат кинематографичен свят още с дебюта си в „Случаят Пенлеве“ (1967), въпреки че гротеската беше непознат по отношение на изразните си възможности жанр. Създаването на собствен операторски стил му помага да разкаже визуално експресивно филмовата история и може да се каже, че той е един истински режисьор на изображението. Именно тази му способност става причина чрез картината да изведе по-общи значения, които надскачат конкретната сюжетност на даден филм и ни подсказват една всеобхватност на житейските и естетическите му познания.

 

Виктор Чичов е снимал с различни по своите творчески възможности режисьори както в игралното, така и в документалното кино. Изпробвал е творческите си способности във всички жанрове на киното – навсякъде и неизменно с голям успех. Успява винаги да види света на сценария през очите на режисьора, през неговата гледна точка и това негово духовно участие в литературния материал и превеждането му на езика на операторската му професия се изразява конкретно в умението му да разкадрова, да изгражда сцената богата на движения и драматически издържани крупности, включвайки правене на мизансцен, правене на осветление, сваляне на стени, използване на пропадала… т.е. целия инструментариум за изразяване на оператора в интериор или екстериор, той умее да го вкарва в системата на едно друго размишление, което произтича още от автора и преминава през режисьора, за да стигне до нас.

 

Колкото по-тежки са условията на снимките, толкова по-ограничени производствени възможности му се предлагат ( „Бой последен“, „Те надделяха“), но той винаги е с отношение към крайния художествен резултат като към духовен продукт, независимо от обстоятелствата.

 

От самото начало на творческия му път всички изброени по-горе характеристики на операторската му изява се съдържаха във филмите, но не само с това професионално ниво направиха впечатление, а с искреността и дълбочината на внушението - живо и свежо през годините – както е с истински талантливите хора, за които изкуството е съдба.

 

През всичките години, в които е снимал, критиката винаги е давала отлични оценки за неговата работа:

 

Награди:

 

„Случаят Пенлеве“ (1967) – Наградата на критиката се дава на игралната новела „Пенлеве“ от филма „Случаят Пенлеве“ в лицето на сценариста Петър Незнакомов, режисьора Георги Стоянов, оператора Виктор Чичов и актьорите Наум Шопов и Константин Коцев – Седми национален фестивал Варна, 1968 г.

 

„Птици и хрътки“ – (1968) – Осми Национален фестивал „Златна роза“ – Варна 1969 г . Награда за най-добра операторска работа на Виктор Чичов. Награда на МКФ в Италия и Швейцария.

 

Наградата на Министерството на народната просвета се присъжда на филма „Птици и хрътки“ в лицето на режисьора Георги Стоянов, сценариста Васил Акьов и оператора Виктор Чичов.

 

„Странен двубой“ (1971) - Национален фестивал „Златна роза“ – Варна 1971 г.. Награда за най-добра операторска работа

 

Орден „Кирил и Методий“ – 1973 г.

 

„Бой последен“ – (1976). Национален фестивал „Златна роза“ – Варна 1976 г. Първа награда за операторска работа

 

„Бяла магия“ – (1982) г. Награда за операторска работа на Съюза на българските филмови дейци - 1983 г.

 

„Степни хора“ (1986) г. Награда за операторска работа на Съюза на българските филмови дейци – 1987

 

„Те надделяха“ (1986) - Национален фестивал „Златна роза“ – Варна . Награда за операторска работа и награда на СБФД

 

2004 г. Награда за цялостно творчество на Националния фестивал за операторско майсторство в гр. Попово „Златното око“

 

Естетическите резултати на творци от ранга на Виктор Чичов са с много по-висока проба стойност от тази на добросъвестните професионалисти. Затова трябва да гледаме неуморно неговите филми! Кинематографичното му наследство и днес въздейства и вдъхновява. Каква по-голяма проверка от проверката на времето!?

 

За да се убедим в това твърдение нека гледаме филмите, които е заснел Виктор Чичов:

1967 - Случаят Пенлеве

1968 – Птици и хрътки

1969 – Петимата от Моби Дик

1970 – Странен двубой

1973 – Последна проверка – 12 тв. серии

1974 – Спомен

1975 - Виза за океана

1975 – Следователят и гората

1977 – Задача с много неизвестни – тв.

1977 – Бой последен

1978 – Адиос, мучачос!

1978 – Театрална вечер

1978 – Покрив

1979 – Бумеранг

1981 – Оркестър без име

1981 – Аз не живея един живот

1982 – Бяла магия

1983 – Балът на самотниците

1984 – Пътят на музикантите

1988 - Докосване до Месембрия (док.)

1988 – Български триптих или държава на духа (док.)

1988 - Деветте крачки (док)

1985 – Степни хора

1987 – Те надделяха

1987 - Женски сърца

1989 – Племенникът чужденец

1990 – Бронзовата лисица

1991 – Искам Америка

1992 – Изборът – 2 тв. серии

1993 – Фреди – Италия

2001 – Най-важните неща - Франция

 

 

                                                                                                                        Проф. д-р Светла Христова