ДепартаментКино, реклама и шоубизнес

Трудът изследва както вътрешно присъщата поетика на киносценарийния сюжет, изградена с инструментариума на наратологичните категории и принципи, така и киноспецифичните принципи в създаването и въздействието му. Основни идеи в наратологията служат за аргумент на тезата, че всеки сценариен сюжет съдържа в себе си културни и художествени механизми, характерни за по-ранни етапи в развитието на човешката словесност, които днес са динамично трансформирани и претворени, за да изпълнят активни естетически и социокултурни функции в киносценария. Систематизирани са възгледи и постановки в наратологията, в руската и американската сценарийни теории. Разгледани са наратологичните категории: особено драматично събитие, разказна логика, време, пространство, наклонение(модус), перспектива (гледна точка), разказвачески глас, информираност, начини за свързване на епизодите, които осигуряват различни повествователни техники при изграждането на сюжета и са посочени класически и актуални аспекти в комуникативните им функции. По-подробно е разгледано сценарийното изграждане на сцена и на епизод. В труда се предлагат разработки с чисто практически цели – как се изгражда сцена и как сценарийния сюжет се създава чрез детайлен аутлайн със сценични карти. Петте приложения допълват и обогатяват информацията от различните глави на дисертацията.

„Работата е единствена по рода си у нас. Научните и педагогическите й качества са безспорни. Тя е първи сериозен опит в българското литературознание и кинознание да се проведе паралел между руската класическа кинотеория и съвременното обучение в Америка по филмова сценаристика. Прецизно е намерено интердисциплинарно равновесие между теорията и практиката – между научните и педагогическите постановки.“

                                                                                                                          Чл. кор. проф. д.н. Неделчо Милев