проф. Георги Дюлгеров
Департамент: Кино, реклама и шоубизнес
Телефон: 0886600034
E-mail: georgidjul1943@gmail.com
Приемно време: -
Професионална автобиография:
ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ
Роден е на 30 септември 1943 в Бургас, България..Завършил е филмова и телевизионна режисура във ВГИК - Москва в класа на професор Игор Таланкин през 1970 г. Почетен професор е по филмова и ТВ режисура в НБУ.
Член е на Европейската филмова академия.
Избрана филмография:
2025 - Разлом (игрален). Сценарист и режисьор
2023 – Записки по едно предателство (игрален). Сценарист и режисьор
Специална награда на фестивала „Златна роза”, 2023; Награда „Васил Гендов” за поддържаща роля на Ивайло Христов
2014 – Буферна зона (игрален). Сценарист и режисьор
2009 – Козелът (игрален). Съсценарист (с Кристин Димитрова), режисьор
2005 – Лейди Зи (игрален). Съсценарист (с Марин Дамянов), режисьор
Голямата награда „Сърцето на Сараево” и наградата на C.I.C.A.E на Международния кинофестивал в Сараево, 2005; Голямата награда „Златна Афродита”, наградата на критиката и награда за най-добра женска роля (Анелия Гърбова) на Международния кинофестивал „Любовта е лудост” във Варна, 2005; Наградата на публиката на Международния кинофестивал в Монреал, Канада, 2005; Годишна награда за най-добър игрален филм на ИА НФЦ, 2006; Награда на Централноевропейската инициатива в Триест, Италия, 2006; Наградата на FIPRESCI и наградата «Кодак» за най-добър български филм на Международния София Филм Фест, 2006; награда на СБФД за най-добра мъжка роля (Иван Бърнев), 2006; награда за толерантност „Горчив лист” в Палич, Сърбия; Специален диплом на журито на „Balkan Black Box”, Берлин, 2006;
2004 – Хубава си, мила моя (игрален). Сценарист и режисьор
1997 - Черната лястовица - 104` (игрален). Съсценарист (със Светослав Овчаров) и режисьор
Награда за най-добра режисура и диплом за женска роля на Любов Любчева на фестивала “Златна роза”, Варна, 96; “Гранд При” на международния филмов фестивал “Златен орел” в Батуми, Грузия (септември 1997) г. Награда на журито на младите европейци на 15 международен филмов фестивал в Монс, Белгия, 1999 г.
1990 – Лагерът – 90’ (игрален) Съсценарист (с Георги Данаилов) и режисьор
Филмът участва в "Петнадесетдневка на режисьорите" ("Quinzaine des realisateurs") на фестивала в Кан, 1990 година.
1988 - АкаТаМуС (драма/мюзикъл), 101’. Съсценарист (с Ивайло Христов) и режисьор
1986 – За момичетата и тяхната Нешка Робева (документален), 91’
1985 - За Нешка Робева и нейните момичета (документален), 80’. Сценарист и режисьор
Наградата "Златен рицар" на международния кинофестивал в Палермо, Италия 86 и наградата "Златен ритон" на националния фестивал “Златен ритон” в Пловдив, България през 1985 г.
1981 - Мера споредъ мера, три серии – 288’ (игрален). Съсценарист (с Руси Чанев) и режисьор
Награда за най-добра режисура, награда за мъжка роля в лицето на Руси Чанев и награда за операторска работа в лицето на Радослав Спасов на фестивала “Златна роза”във Варна, 82; награда на СБФД
1978 - Трампа – 90’ (игрален). Съсценарист (с Владимир Ганев) и режисьор
Второ място в класацията на критиката и първо-четвърто място в класацията на специализираната публика на международния филмов фестивал в Ротердам, 79.
1977 - Авантаж – 138’ (игрален). Съсценарист (с Руси Чанев) и режисьор
Сребърна мечка за най-добра режисура на международния кинофестивал в Берлин, 1978 ;"Златен Лачено" на международния кинофестивал в Авелиньо, Италия, 1978 ; Специална награда на фестивала “Златна роза”, Варна, 1978, награда за най-добра операторска работа; награда на СБФД
1974 - Гардеробът - 60’ (игрален). Режисьор (сценарист Станислав Стратиев)
1973 - И дойде денят – 86’ (игрален). Режисьор (сценарист Васил Акьов)
Награда за най-добра режисура на фестивала “Златна роза” във Варна, 1973.
1971 - Изпит – 52’ (игрален). Режисьор (сценарист Николай Хайтов)
Награда на младежкото жури на международния кинофестивал в Локарно, Швейцария, 1972 г. Награда на филмовата критика на фестивала “Златна роза”, Варна, България, 1971 г.
В съавторство със Светослав Овчаров е написал пиесата "Цинковият век" и сценария "Свети Никола Странник” (нереализиран).
В съавторство с Руси Чанев - сценариите за шест телевизионни серии по „Железният светилник” на Димитър Талев (нереализирани).
Самостоятелно – „Съединението” (нереализиран)
Роден е на 30 септември 1943 в Бургас, България..Завършил е филмова и телевизионна режисура във ВГИК - Москва в класа на професор Игор Таланкин през 1970 г. Почетен професор е по филмова и ТВ режисура в НБУ.
Член е на Европейската филмова академия.
Избрана филмография:
2025 - Разлом (игрален). Сценарист и режисьор
2023 – Записки по едно предателство (игрален). Сценарист и режисьор
Специална награда на фестивала „Златна роза”, 2023; Награда „Васил Гендов” за поддържаща роля на Ивайло Христов
2014 – Буферна зона (игрален). Сценарист и режисьор
2009 – Козелът (игрален). Съсценарист (с Кристин Димитрова), режисьор
2005 – Лейди Зи (игрален). Съсценарист (с Марин Дамянов), режисьор
Голямата награда „Сърцето на Сараево” и наградата на C.I.C.A.E на Международния кинофестивал в Сараево, 2005; Голямата награда „Златна Афродита”, наградата на критиката и награда за най-добра женска роля (Анелия Гърбова) на Международния кинофестивал „Любовта е лудост” във Варна, 2005; Наградата на публиката на Международния кинофестивал в Монреал, Канада, 2005; Годишна награда за най-добър игрален филм на ИА НФЦ, 2006; Награда на Централноевропейската инициатива в Триест, Италия, 2006; Наградата на FIPRESCI и наградата «Кодак» за най-добър български филм на Международния София Филм Фест, 2006; награда на СБФД за най-добра мъжка роля (Иван Бърнев), 2006; награда за толерантност „Горчив лист” в Палич, Сърбия; Специален диплом на журито на „Balkan Black Box”, Берлин, 2006;
2004 – Хубава си, мила моя (игрален). Сценарист и режисьор
1997 - Черната лястовица - 104` (игрален). Съсценарист (със Светослав Овчаров) и режисьор
Награда за най-добра режисура и диплом за женска роля на Любов Любчева на фестивала “Златна роза”, Варна, 96; “Гранд При” на международния филмов фестивал “Златен орел” в Батуми, Грузия (септември 1997) г. Награда на журито на младите европейци на 15 международен филмов фестивал в Монс, Белгия, 1999 г.
1990 – Лагерът – 90’ (игрален) Съсценарист (с Георги Данаилов) и режисьор
Филмът участва в "Петнадесетдневка на режисьорите" ("Quinzaine des realisateurs") на фестивала в Кан, 1990 година.
1988 - АкаТаМуС (драма/мюзикъл), 101’. Съсценарист (с Ивайло Христов) и режисьор
1986 – За момичетата и тяхната Нешка Робева (документален), 91’
1985 - За Нешка Робева и нейните момичета (документален), 80’. Сценарист и режисьор
Наградата "Златен рицар" на международния кинофестивал в Палермо, Италия 86 и наградата "Златен ритон" на националния фестивал “Златен ритон” в Пловдив, България през 1985 г.
1981 - Мера споредъ мера, три серии – 288’ (игрален). Съсценарист (с Руси Чанев) и режисьор
Награда за най-добра режисура, награда за мъжка роля в лицето на Руси Чанев и награда за операторска работа в лицето на Радослав Спасов на фестивала “Златна роза”във Варна, 82; награда на СБФД
1978 - Трампа – 90’ (игрален). Съсценарист (с Владимир Ганев) и режисьор
Второ място в класацията на критиката и първо-четвърто място в класацията на специализираната публика на международния филмов фестивал в Ротердам, 79.
1977 - Авантаж – 138’ (игрален). Съсценарист (с Руси Чанев) и режисьор
Сребърна мечка за най-добра режисура на международния кинофестивал в Берлин, 1978 ;"Златен Лачено" на международния кинофестивал в Авелиньо, Италия, 1978 ; Специална награда на фестивала “Златна роза”, Варна, 1978, награда за най-добра операторска работа; награда на СБФД
1974 - Гардеробът - 60’ (игрален). Режисьор (сценарист Станислав Стратиев)
1973 - И дойде денят – 86’ (игрален). Режисьор (сценарист Васил Акьов)
Награда за най-добра режисура на фестивала “Златна роза” във Варна, 1973.
1971 - Изпит – 52’ (игрален). Режисьор (сценарист Николай Хайтов)
Награда на младежкото жури на международния кинофестивал в Локарно, Швейцария, 1972 г. Награда на филмовата критика на фестивала “Златна роза”, Варна, България, 1971 г.
В съавторство със Светослав Овчаров е написал пиесата "Цинковият век" и сценария "Свети Никола Странник” (нереализиран).
В съавторство с Руси Чанев - сценариите за шест телевизионни серии по „Железният светилник” на Димитър Талев (нереализирани).
Самостоятелно – „Съединението” (нереализиран)
Публикации:
"Биография на моите филми" - книга